Стая № 21 на Кендис Акола

Стаятя имаше всичко! Беше много по-красива от картинките, които бях гледала, докато избирах мебелите.
Първо отидох в хола и в момента, в който влезнах, очите ми се залепиха за един единствен предмет - плетения стол в дъното. Възхищавах му се цели 2 минути, докато се сетя, че не мога да остана тук вечно. Продължих с обиколката. Стаята за гости сигурно скоро нямаше да се използва, но аз трябвяше да съм подготвена. Надникнах в банята - светло помещение с много свободно място - и зарязах единия си куфар там. Запътих се към кухнята и трапезарията.Не бяха нещо особено, но за човек, който не готви много, бяха перфектни. Отидох в дрешника и оставих там още 2 куфара. Накрая отидох в спалнята. Пльоснах се на леглото и в следващата секунда осъзнах, че това е грешка.Бях страшно уморена от пътя и ми отне доста време да принудя тялото си да се надигне от меката повърхност на леглото. Сега оставаше да подредя нещата си, а това отнема доста време - трябваше да разпределя трите куфара и половина дрехи, да подредя съдържанието на този в банята(четки, спирали, гланцове, преса, маша, ластици...общо взето всевъзможни видове козметика и други дреболии) и да наредя останалите неща из стаите.

Всекидневна:


Спалня:


Стая за гости:


Баня:


Кухня:


Трапезария:


Дрешник:

След токова подреждане най-после всичко беше в ред. Заслужих си почивката и реших да излезна навън. Не познавах града добре. Това не беше проблем, защото инстинктите ми ме водеха към това място. Отидох в дрешника, за да избера дрехите, с които да се облека.

Най-после бях отново вкъщи. Бях доволна от покупките, но не можех да спра да мисля за роклята.Погледнах към торбите - пак ме чакаше подреждане.Тази работа щеше да почака до утре.
Сега бях прекалено уморена и бързо заспах.

Станах рано и се приготвих да излезна. Този път се обляох удобно. Изпих чаша кафе и тръгнах към мола.

Оставих роклята в дрешника. Отидох в кухнята и направих бисквити за съседите. Първо щях да ходя в стая №22

Реших да посетя новодошлата, за това се запътих към апартамент 21.Доколкото бях разбрала, там живееше Кендис Акола.Това име ми звучеше странно познато.С кошничка курабийки в ръка позвъних на вратата на новата ми съседка.Тя отвори с учудено изражение, което веднага се смени с любезна усмивка.Поздравих я весело:
-Здравейте!Аз съм Ники Рийд.

Взех чинията с бисквитките. От тях се носеше апетитна миризма. Трънах към вратата и в същия момент някой позвъня на нея. Затичах се и отворих.
-Здравейте!Аз съм Ники Рийд. - каза усмихнато жената пред мен. Името ми се стори познато.
-Здравейте! - отговорих аз и в този момент ми просветна. До седми клас учех с едно момиче, което се казваше така. Загледах се в нея и открих приликите. Това наистина беше тя. - Ники? Помниш ли ме? Учихме заедно до седми клас.
По лицето и премина учудване, но после май се сети.
- Ето защо името ми се стори толкова познато. Много си се променила!
- Ти също -засмях се аз. - Влез! Не е нужно да стоиш на вратата.
Тя се запъти към хола, а аз затворих вратата и я последвах.

Кендис пое чинията и ми се усмихна.В същия момент, тази усмивка ми се стори позната.Това беше същото момиче, с което бяхме учили до седми клас.Бяхме си споделяли всичко.Исках да разбера дали наистина е тази, за която я мислех, но тя ме изпревари.Явно също ме помнеше.Ухилих се и я прегърнах приятелски.Кендис много се бе променила.Май въжеше същото и за мен.Тя ме покани да вляза и аз се запътих към хола.Седнах на края на един от огромните дивани и отново се усмихнх.Кендис се настани до мен.Започнах нетърпеливо с въпросите.Имаше толкова неща, които не занехме една за друга.
-Е, разкажи ми всичко!Как си?Какво ново?

Разказах и всичко, което ми се беше случило през последните години. Сега беше неин ред.
- А ти какво прави през последните години? Виждала ли си се с Ашли?- трите бяхме най-добри приятелки в училище. Но не се бях чувала с тях откакто заминах за Америка. С нетърпение чаках новини.

Кендис ми разказа много неща, някои от които ме шокираха.Все пак това си беше приятелката ми.Шантава и непредсказуема.Тя бързо смени темата.Попита ме виждала ли съм се с Ашли.Кимнах и се усмихнах.
-Да.През последните седмици бяхме навсякъде заедно.Само че сега...замина някъде.Не съм я чувала от три дни.Малко се притеснявам.Къде ли може да е?-след това продължих да говоря за живота си.Казах на Кендис всичко, дори и това, че съм се сгодила.Тя много се зарадва и поиска разрешение да бъде шаферка.
-Естествено, че може.Ашли също ще бъде.Трябва да ми помогнете да организирам нещата...

Ники щеше да се жени! Това беше невероятно! Щях да съм шаферка заедно с Ашли. Бях на седмото небе.
- Разбира се, че ще помогна. Да тръгваме. Ще ходим да изберем рокля!
Ники стана и тръгна към входната врата.
-Може ли да отидем и до магазина за животни?- попитах аз докато се обувах.
-Естествено - отговори Ники с усмивка.
Двете тръгнахме към паркинга.

С Ники се върнахме от мола. След часове колебания тя се спря на красива, бяла, рокля, която много и отиваше.
Бяхме се разбрали да организирам парти в апартамента. Вече бях приготвила всичко - ядене, пиене, музика...но бях забравила да се преоблека. Ами сега докато се облека щяха да минат часове, а до партито имаше само 40 минути! Затичах се към дрешника и след 10 минути (рекорд )вече бях готова.

Запътих се към стаята на Кандис.Без да поглеждам номера разбрах,че е нейната ,защото музиката се чуваше по целия коридор.Позваних и Кандис ми отвори.Влязох и потърсих нещо за пиене,защото разлях сока си.
-Здравей!-каза ми тя и се усмихна
-Здрасти.Къде са напитките?-попитах аз,без да се мотая
-Ами,има само вода и сок и те са там-посочи ми тя масата
-Отивам да си взема-отправих се към масата
Партито беше страхотно и успях да се запозная с много хора.След час хората започнаха да се разотиват.По едно време музиката спря.
-Отвлечена!!!-чух да вика Кандис.
Обърнах се,за да разбера какво става.Видях Кандис,която се опитваше да оспокои едно друго момиче.
-Какво става?Кой е отвлечен?-попитах
-Ашли.....-изхлипа момичето
-Добре успокой се.Какво ти каза Ашли?-попита Кандис
-Че....си била вкъщи....и...нещо я цапардосало по главата...и се намирала на някакво тъмно място......с обувки
-Обувки?!-едва се сдържах да не се изсмея
-Предлагам да отидем там,където е бела за последно-у тях-предложи Кандис
-И аз ще дойда-предложих кавалерски аз
-Добре аз имам ключ от дома на Ашли.-кааз задавено момичето,което разбрах,че се казва Ники

Естествено Ники дойде първа. С влизането тръгна да проверява украсата, музиката и масите с храната. Като видя огромния асортимент от напитки, почервеня от гняв и след 2 минути на масата бяха останали само вода, сок и други безалкохолни.
След нея се появиха още много хора, повечето от които не бях виждала през живото си. Ашли обаче още не беше дошла. Скоро пак се позвъни на вратата. Беше новият съсед, който бях викнала да помага в избора на сватбена рокля. Ако паметта не ми изневеряваше, името му беше Деймън.
-Здравей!-поздравих го аз.
-Здрасти.Къде са напитките?-попита той.
-Ами,има само вода и сок и те са там- казах аз и посочих масичката
-Отивам да си взема.
Аз пък отидох до Ники.
-Забавляваш ли се?-попитах я аз.
-Да.Стра...-започна да казва тя, но телефонът и звънна.-Ало-Ники звучеше много радостно-Какво става Ашли?Защо не си на партито?-последва кратка пауза-Моля!!!Отвлечена!!!Запази спокойствие!!!Добре!Какво виждаш около себе си и какво чуваш?Това ще ни помогне да те открием.-Ашли? Отвлечена? Тя явно се опитваше да опише къде се намира.-Добре!Стой там и не мърдай.
-Какво става?-попитах аз паникьосано.
-Ашли е отвлечена. - изхлипа тя.
Спрях музиката.
-Отвлечена!!! - започвах да крещя истерично.
-Какво става?Кой е отвлечен?-попита мъжки глас. Обърнах се и видях Деймън
-Ашли.....-проплака Ники.
-Добре успокой се.Какво ти каза Ашли?- шока намаляваше и не звучах толкова истерично.
-Че....си била вкъщи....и...нещо я цапардосало по главата...и се намирала на някакво тъмно място......с обувки- каза приятелката ми хълцайки.
-Обувки?!-Деймън изглежда му беше забавно.
-Предлагам да отидем там,където е бела за последно-у тях-предложих аз
-И аз ще дойда-каза новия ни съсед
-Добре аз имам ключ от дома на Ашли.-промърмори Ники все още плачейки. За радост Деймън беше тук и това ме спираше да направя същото. Не исках да показвам слабости пред някой, който познавам от около ден. Заедно тримата тръгнахме към стаята на Ашли.

Най-после с Ники отново бяхме спокойни. Това обаче не трая дълго. Когато влезнах ми идеше да изпищя. По пода имаше пластмасови чаши, конфети, и други боклуци, а по мебелите имаше петна. Радвах се, Ники бе решила да ми помогне.
-Хайде да започваме!-промърморих с нежелание аз.