Паркинга към мола

Също както всички молове и този имаше паркинг пред входа и можеше да се идва с кола

Паркирах колата си и отворих вратата.Огледах се наоколо.Молът беше доста голям.Това много ме зарадва.От край време обичах да пазарувам и сега можех да се насладя на любимото си занимание.Оставаше само Ашли да дойде.Облегнах се на каросерията и зачаках.

Оставих колата си на паркинга и с бодра крачка се отправих към входа.Имах оговорка с Ники и с радост останових,че тя е подранила(нещо съвсем неприсъщо за нея)

Видях Ашли да приближава.Усмихнах й се и я поздравих:
-Здравей, Ашли.Как си?-не я бях виждала от пет години.Доста се бе променила.Малкото момиченце от спомените ми, си беше отишло.Сега пред мен стоеше красива и млада жена.Сините й очи ме гледаха все така любопитно.Отново й се усмихнах и я прегърнах приятелски.

Здравей,Ники!Добре съм.Ти как си?Много се радвам да те видя.

Ашли ме поздрави сърдечно.Попита ме как съм, все едно не сме се виждали от пет дена, а не от пет години.Отвърнах й с усмивка:
-Много добре.И аз се радвам да те видя!Е, хайде да пазаруваме!-въодошевлението струеше от мен.

-Да нека да влезем!-Сега вече се почувствах в свои води

Паркирах Астон Мартина си и тръгнах кам входа.