Магазина за мъжка и дамска мода

Това беше магазина за дрехи и обувки.Той беше огромен.

Двете с Ники се лутахме из непознати мол,докато не открихме това което е в главата на всяко женско същество-магазинът за дрехи

С Ашли вървяхме между витрините, а аз се чувствах като хлапе в Дисниленд.Пред погледа ми имаше само магазини.Влизахме във всеки и пробвахме часове наред.Продавачките ни гледаха наистина злобно, но не им обръщахме внимание.Най-накрая се спрях на това:



Харесах си и тези:



Обърнах се към приятелката си:
-Ашли, изморих се.Да пийнем нещо!

Докато Ники с се вихрехме в шопинг,времето летеше.Аз си избрах няколко чифта обувки

Видях,че Ники се изнервя,затова реших да прекратя терапията си.
-Хайде,да вървим!

Двете с Ашли решихме да се върнем в магазина за дрехи.Когато влязохме продавачките с неподправен ужас.Дяволито се усмихнах на приятелката си.Веднага се втурнах към онези сладки обувки.Те изглеждаха така:



След това видях нещо още по-сладурско:



Обънах се към Ашли, но тя изследваше задълбочено някаква рокля.

-Ники виж тази рокля!Не е ли страхотна!?........Опа ама и цената си е страхотна,е нищо това си е една дългосрочна инвестиция.

С Ники влязохме в магазина за дрехи.
-Заредили са нова стока!-зарадвах се аз
-О...Боже........о....ооо....-чух да вика Ники
-Какво има?-облещих й се насреща
-Желанието ми се сбъдна!
-Ааа..-сетих се изведнъж.В главата ми нахлу образът на Ники преди няколко дни-как вади един цент и се моли с най-миловидното си изражение да донесът обувки “Gucci” неиният размер.-Ясно!
-Отивам да погледна дрехите.-казах вяло аз

-Какво ще кажеш?









-Кое да взема?-объркано попитах аз

Докато с Ники пробвахме дрехи(коя от коя по-шантави)погледът ми се спря върху щанда.Там продавачката тъкмо закачаше плакат,а на плаката с едър шрифт бе написано “Казино “Ню Йорк”отнриване тази вечер”.Малко по-надолу със ситен шрифт пишеше”Казиното се намира в центъра на Ню Йорк.Откриването е тази вечер от 22 и 30-вход свободен”
-Ей,Ники-подвикнах аз към пробната
-Да?-чусе гласът й
-Какво ще кажеш да излезем някъде довечера?
-Ами.....какво имаш предвид?
-Казино “Ню Йорк” ще отвори днес.Хайде даотидем.
-В колко часа е откриването?
-Ами...... в ..... 22 и 30.-знаех,че точно този въпрос не трябваше да ми задава
-Ами.......-започна тя
-Стига,Ники,ще бъде забавно!Моля те,моля те,моля.....-и двете знаехме,че започнали да се моля,положението а наистина сериозно
-Добре,добре-каза тя,за да ми запуши устата-Но няма да стоим до пулонощ.
-Йеееее!Мерси!Мерси!-изписках аз
-Хайде,ела да се “тунинговаме”-изтърсих се аз.
-Да се “тунгиговаме”-повтори иронично тя
-Да си направим прически и грим-обесних аз.

Докато бях в съблекалнята и се оглеждах в огледалото, Ашли се провикна.Заобяснява ми как довечера щяло да има някакво откриване на казино "Ню Йорк".Това определено ме заинтригува.Зададох следващия си въпрос-отколко часа щеше да е.Отговорът не ми хареса.Толкова късно.Утре щях да ходя на интервю за работа и не исках да приличам на парцал.Аш, усетила колебанието, започна да ми се моли.Гласът й бе толкова настоятелен, че нямаше как да не се съглася.Излязох намръщена от пробната и подадох на продавачката, нещата, които си бях харесала:







Приятелката ми предложи да отидем да се "тунинговаме".Засмях се, а в смеха ми се долавяше сарказъм.Двете излязохме от мола с ръце, държащи хиляди малки торбички.

-Тези са много подходящи за довечера......ще ги взема

След като пробвах дрехи цели два часа, най-после тръгнах към изхода. В магазина останаха само продавачките.Бях обиколила всички места, на които се продаваха дрехи, обувки, гримове и бижута.
Докато се връщах оглеждах витрините. Изведнъж се заковах на място и се загледах в една от тях. От другата страна на стъклото се намираше една сладка къса яркорозова рокля.Затичах се към магазина и се приготвих за момента, в който щях да блъсна вратата с все сила, и да връхлетя вътре. Това обаче не се случи. Вместо това аз забих чело във вратата. Чак сега видях табелата ЗАТВОРЕНО и осъзнах, че е станало много късно. Това си имаше и добра страна - никой не беше видял как се ударих.За да предотвратя подобни случки, аз се вгледах в пода и си тръгнах.
~~: П.П. :~~
Бях решена да взема роклята, но това трябваше да почака до утре.В този момент чух гласа на едно от трите момичета пред мен.
-Онази розова рокля е прекрасна!Жалко, че е останала само една. Не искам да се караме, затова ще я взема аз.
-Защо пък точно ти? Защо да не я взема аз?
-Защото аз я видях първа. Утре ще дойдем рано за да може да сме първи в магазина.Трябва да съм сигурна, че никой друг няма да я вземе!
Но това беше моят план!Явно утре щях да ставам много рано.

Беше 8 часа сутринта и молът беше празен.Влетях в магазина и задърпах ролята заедно със закачалката. Извадих кредитната си карта и напъхах новото попълнение към гардероба си в една торба. Докато излизах видях момичето от вчера. Скрих се зад вратата и се заслушах.
-Къде е розовата роля от витрината?-попита момичето.
-Вече я купиха.-отговори продавачата.
Ликувах докато гледах лицето и. Явно беше видяла малкото парче розов плат, което се подаваше от торбата. Беше позеленяла от завист. Вирнах нос и закрачих към изхода.

С Кендис се запътихме към отдела за сватени рокли.Веднага щом влязохме, очите и лицето ми светнаха при вида на многото красиви рокли.Продавачката ни видя и с мудна крачка се приближи към нас.Поздрави ни с отпуснат и изморен глас:
-Здравейте!С какво мога да помогна?
-Аз съм булката, а това е шаферката-казах и посочих Кендис.Продавачката само кимна и се отправи навътре в магазина.Последвахме я с бодра крачка.Пред очите ни се откри едно кръгло помещение, отделено от главното само с една стена.И там, по средата на малък подиум, беше изложена най-невероятната рокля на света.Влюбих се в нея.Приближих се с няколко крачки, останала без въздух.Огледах я от всички страни, но тя бе просто перфектна.Нямаше нито един недостатък.Продавачката, разбрала светналия ми поглед, се усмихна и заговори с по-мек глас:
-Точно като за Вас.Ще подчертава фигурата и очите Ви.Искате ли да я провате?
Кимнах, неспособна да говоря.Жената започна да сваля роклята от манекена.След това ми я подаде, а аз я поех с разтреперени ръце.Запътих се към големите пробни и влязох в една от тях.Съблакох дрехите си и внимателно облякох роклята.Закопчах я само до средата и излязох навън.Кендис и продавачката одобрително ме огледаха.Завъртях се бавно към огледалото и ахнах.Изглеждах невероятно. Роклята очертаваше фигурата ми и елегантно се плъзгаше надолу.О, да.Тя бе моя.Обърнах се и с дрезгав глас прошепнах:
-Да, това е моята рокля.Ще я взема.
Тръгнах към пробните и я свалих.Подадох я на продавачката, а тя я опакова в голям бял калъф.Ръцете ми трепереха, докато го поемах.Бръкнах в чантата си и извадих портмонето.Оставих капаро от 250 долара, а през това време Кендис си избираше рокля.

Тръгнахме към отдела за сватбени рокли. Беше пълно с прекрасни рокли. Продавачката тръгна към нас. Е не можеше ли да се движи по-бавно? Най-после дойде и ни попита изморено:
-Здравейте!С какво мога да помогна?
-Аз съм булката, а това е шаферката - каза Ники сочейки към мен. Продавачката тръгна към друго помещение, а ние я последвахме. В кръглата стая, върху малък подиум се намираше перфектната рокля. Ники едва дишаше. Обиколи роклята, за да я разгледа по-добре.
-Точно като за Вас.Ще подчертава фигурата и очите Ви.Искате ли да я провате?
Ники пое роклятя с треперещи ръце и се запъти към съблекалнята.
В момента, в който я видях в роклята, разбрах че трябва да я купи. Изглеждаше прекрасно - подчертаваше тялото и и очите и, а на всичко отгоре начинът, по който се спускаше надолу, беше мноо изящен. Тя плати капаро. Сега беше мой ред да избирам.

След като оставих колата си на паркинга се отправих към магазинът за дрехи.Знаех какво точно търся,за това не се забавих много.Взех дрехите и се отправих към касата.

След като платих се отправих към изхода,когато едно русокосо момиче се приближи и ме заговори.
-Ей,ти не си ли новият ни съсед!?-усмихна ми се тя
-Ъ...ъ..май да –несигурно отвърнах аз
-Чудесно!Ела да ни помогнеш!Имаме нужда от мъжко мнение.-задърпа ме тя
-Приятелката ми Ники се омъжва след няколко дни и трябва да си избере рокля,но не може да реши.
-Аз не разбирам много от тези неща.
-Нищо!-каза тя –Междо другото аз съм Кандис ...искаш ли да те запозная с останалите от блока?Нали си нов и..-преди да довърши аз я прекъснах
-Ще ми бъди приятно.В колко и къде?
-В пет унас.Апартамент 21.
-Добре ще бъда там.Чао!
-Чао!

Ники продължаваше да се чуди коя рокля да избере. Заоглеждах се за някой, който да помогне в избора. След малко в магазина влези познато лице - нашият нов съсед.
-Ей,ти не си ли новият ни съсед!?-усмихнах се аз. Много се надявах да ни помогне.
-Ъ...ъ..май да–отвърна той.
-Чудесно!Ела да ни помогнеш!Имаме нужда от мъжко мнение.-казах аз и го задърпах към роклите.-Приятелката ми Ники се омъжва след няколко дни и трябва да си избере рокля,но не може да реши.
-Аз не разбирам много от тези неща.
-Нищо!-каза тя –Междо другото аз съм Кандис ...искаш ли да те запозная с останалите от блока?Нали си нов и..- щях да продължа, но той ме прекъсна.
-Ще ми бъди приятно.В колко и къде?
-В пет унас.Апартамент 21.
-Добре ще бъда там.Чао!
-Чао!

Пробвах толкова много дрехи,че ми се зави свят!В крайна сметка това бяха покупките ми:









отгоре









А тези обеци ме зовях ада ги купя от витрината: